Българската сватба е едно от най-богатите на традиции и символика тържества, което носи в себе си многовековната история на българската душевност и бит. Сватбата е най-разточителния и пищен ритуал в българския фолклор.
Важен момент от сватбата е сватосването. От дома на момъка в дома на девойката се изпращат сватовници, които идват късно вечер. Късният час на тези посещения е свързан с народните представи за етикет – да се запази доброто име на момковия дом при евентуален отказ. Сватовникът дава знак, че е дошъл да сгледа, като затваря вратата с гръб, сяда го огъня и рови в пепелта. Обикновено родителите не дават съгласие за сватбата от пръв път, затова годежарите ходят най-малко два пъти. Когато се споразумеят, те се черпят. Това черпене се нарича кръчма и е нещо като потвърждение на сключения договор. Към младите се отправят благопожелания и благословии за дълготраен щастлив брак. Голям дял се отрежда на пръстена, който невестата получава още при годежа.
Сватбата продължава с редица обреди в моминия и момковия дом. В дома на невестата са засевките – обред, при който започва замесването на сватбените хлябове. Освен за храна, те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката. Родителите на жената, която меси трябва да бъдат живи. Засевките започват с песен. Пръстен и момини гривни са символи за сключен брачен договор. Сватбените краваи имат изключително богати и красиви релефни изображения. Наричат се "кумови краваи", "невестини краваи", "младоженски краваи" или "гълъбник", защото отгоре се поставят птичета, направени от тесто.
Сватбеното знаме, наричано "пряпор", "байрак", се приготвя в дома на невестата, или в дома на младоженеца, а може и в двата дома, след което се съединяват в едно, символизиращо сватбения съюз. То е бяло или червено, а понякога и с двата цвята. Закичва се с цвете, на върха се забива "позлатена" ябълка /глава лук, чесън/ и се превързва босилек с червени конци. Вярва се, че тези предмети имат магическа сила, даряват здраве и благополучие, предпазват от магии. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена с един удар, за да бъде венчилото само едно. По някои места момите украсяват сватбено дръвче, което се предава на кума срещу откуп.
Важен момент е ресането на момата, чрез което се символизира преминаването й от мома към омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, когато свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела косата си разпусната и непокрита, а след омъжването – сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминска вечер – последната в бащиния дом. Замяната на моминската плитка с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането, настроението в дома на момата е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството.
На ресането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да вземе невестата от дома й. То е тържествено и символизира края на ергенството. По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. След това сватбарите тръгват за невестата. У момината къща, те намират входната врата затворена. За да ги пуснат, младоженеца трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп.
Преди да я вземат сватбарите, невестата се забулва с плътна червена тъкан, така че лицето и да не се вижда. При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен.
В дома на младоженеца свекървата я посреща с мед и масло или хляб и сол. За нея се пее като снаха – отменница. Невестата трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом. Сутринта невестата се отбулва, извежда се на двора под плодно дърво и булото й се замята на него. Първия ден тя ритуално се включва в домашната работа и с това се утвърждава принадлежността и към този дом.
След завършването на всички сватбени обреди младите са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.